Вече втора година продължава моето странстване в сферата на образованието. Честно да си призная, въобще не съжалявам, че направих тази крачка. Със сигурност не е лесно, но пък има ли лесни неща?
Идеята
Възможно ли е един ИТ специалист да стане учител и да се чувства удовлетворен от това тук в България?
Трябва да си призная, че преди две години не бих дал убедителен отговор на този въпрос. Животът в България е сложен по природа, а да не говорим колко „разумно“ изглежда да решиш да преподаваш в училище за 3-4 пъти по-малка заплата от текущата ти. Радостното в случая е, че когато човек има желание се намира и начин.
Предпоставки
Дълги години изграждах своята кариера в ИТ сектора. Преминах през различни компании, позиции и отговорности. Стремях се да трупам разнообразен опит с повече технологии, работих по всякакъв тип проекти, поставях си все по-високи цели. Всичко това продължаваше почти 10 години и сякаш започнах да буксувам. Вече не ми се работеше по нови проекти, нямах желание да се запознавам с нови англичани, индийци или африканци. Работата все повече започваше да ми тежи.
В същото време преди 4 години се включих като доброволец към фондация „Подарете Книга“ и установих, че работата с деца ми носи огромно удовлетворение. Децата са положително заредени, нямат кой знае какви изисквания и най-важното – следват сърцето си. Оказа се, че да научиш дете да обръща числа от 2-чна в 10-чна бройна система ми носеше повече радост от поредния успешен проект на екипа ми.
По същото време обучавах студенти и ученици в Хак България. Там успях да видя какво е това да преподаваш и постепенно започнах все повече да си мисля, че мога да се занимавам с преподавателска дейност. Тук се появи и спомена, че като ученик много обичах математика и ходех по състезания. Това беше един безценен опит, който можеше прекрасно да се съчетае с опита натрупан в ИТ сферата.
Неизвестни в уравнението
Първото нещо, за което човек си мисли е пари. И това е много правилно. Заплатата на един учител в държавно училище е в рамките на 900лв и някъде двойно повече (но не задължително) за частно училище. Тук трябва да добавя, че в София има огромен глад за учители, така че да си намерите място не е никак сложно. Моят избор беше частно училище, тъй като там имаше гъвкава програма и по-голяма възможност за развитие.
Вторият важен въпрос е дали е нужна педагогика? На практика се оказва, че не е нужна, за да започнеш като учител. Това не означава, че човек не трябва да мине през такова образование, тъкмо напротив. Причината това да е възможно в България е липсата на учители. В моя случай записах СДК в СУ, но това, което открих там беше нещо значително разминаващо се с моите очаквания. Преподаваше се предимно теоретичен материал без никаква практическа насоченост към това, което се изисква от един бъдещ млад учител. Тук няма да разяснявам в детайли как се учи програмиране на Visual Basic, Word, Excel и как има точно два предмета свързани с психология и педагогика.
Реализация
Започнах като учител по математика и информатика. Изненадващо за мен трябваше да преподавам на деца от 1-ви до 11-ти клас, а не само в гимназия и прогимназия, като си мислех в началото. Поех този риск, тъй като нямаше какво да губя, но по принцип е добре човек да започне с определена възрастова група.
Първите няколко седмици си като паднал от Марс. Ти идваш зареден с огромна енергия за развитие от ИТ света и разбираш, че си се върнал 20 години назад в миналото. Времето сякаш е спряло. Цялата корпоративна култура, която носиш със себе си е значително неразбрана от твоите колеги и ръководители. Бързо осъзнаваш, че динамиката в ИТ сектора е много над нормалното. Неща, които в ИТ фирма се възлагат за 2-3 дни, тук биха се случили за 2-3 седмици.
А децата? Те все пак са най-важни!
Ето това е най-готиното от всичко! Децата реагират чудесно на млади хора и много бързо започваш да изпитваш огромно удовлетворение от работата. Те са отворени към новото, модерното, различното. Разбира се, човек не бива да бъде максималист. Някои от децата нямат особен ентусиазъм за училище и основно искат да си играят на телефона.
Проблеми
Първо, начинът на мислене в училище е далеч от прогресивен или морален. Това най-много ме учуди от всичко. Като цяло не си посрещнат с възторг, средата е изключително консервативна и закостеняла. Има много готини хора, но сякаш те са затиснати от системата. Най-вече липсва свобода и възможност да правиш нещата по начина, по който искаш. От друга страна, младите хора се превръщат в заплаха за по-възрастните преподаватели и всичко това може да бъде силно демотивиращо. В тези моменти човек трябва да се фокусира върху работата си с децата и да загърби дребнавите неща.
Вторият основен проблем е програмата и броят часове. За училищното ръководство са важни броят часове, а не качеството, защото това се продава на родителите. Понякога караш 5-6 учебни часа без почивка, което не е много ефективно. Нормативът ти е с 40 процента над стандартното. Липсва цялостна стратегия, а на моменти се чувстваш като човек, който се е върнал в ерата на аналоговите технологии. Често се налага да водиш часове на деца, които нямат никакво желание да се развиват в съответната дисциплина.
Третият основен проблем си остават парите. Доста е сложно човек да живее с няколко пъти по-ниски доходи от досегашните. Трябва да имаш огромно желание да бъдеш учител, за да го приемеш.
Позитиви
Трудно е човек да си даде оценка за работата. Когато обаче видиш деца 5-7 клас да програмират игри на C# на края на годината започваш да изпитваш известно удовлетворение от свършената работа. Това би трябвало да бъде и смисълът на цялата инициатива.
Другото нещо, което разбрах за себе си е, че обожавам да преподавам състезателна математика за малки ученици. Успях да ги заведа на някое и друго състезание и постепенно реших, че искам да преподавам специализирано състезателна математика и да подготвям отбори за по-сериозните олимпиади.
Не мога да не отбележа и факта, че между хората, с които се запознах, имаше и много прогресивни и интересни личности. Благодарение на тях изградих качествени партньорства и приятелства. И в тъмнината има поне малко светлина.
Заключение
В края на годината реших, че трудно бих останал в системата по този начин. Децата са прекрасни, но системата е смазваща. Всяко нещо си има граници, като например това да се записваш в колко часа си дошъл в училище и да не може да си тръгнеш преди края на работния ден, когато нямаш часове. Така реших да основа своя собствена академия и да се ориентирам към неформално образование, за да имам пълна свобода на действие. Същевременно продължавам да си бъда хонорован учител за състезателна математика в няколко училища и академии, където намирам разбиране на идеите си. Мисля, че начинанието си заслужаваше. Вече знам, че няма невъзможни неща стига човек да е достатъчно търпелив и да си следва сърцето!
В заключение, бих посъветвал всеки да следва мечтите си, но бъдете внимателни! В България нещата се случват трудно дори, когато искаш да си просто учител. Аз не съжалявам за избора си, защото благодарение на престоя в училище успях да стигна до идеята за академия Атлантида, която вече започна работа. Понякога краят може да бъде и щастлив!
